ХЪКАТА-МЪКАТА-ХЕКАТА Кандидатът за президент Анастас Герджиков, подкрепен от инициативен чекмедже-комитет, публикува

...
ХЪКАТА-МЪКАТА-ХЕКАТА Кандидатът за президент Анастас Герджиков, подкрепен от инициативен чекмедже-комитет, публикува
Коментари Харесай

Герджиков се съмнява в съществуването на Пеевски и обективната действителност

ХЪКАТА-МЪКАТА-ХЕКАТА
Кандидатът за президент Анастас Герджиков, подсилен от предприемчив чекмедже-комитет, разгласява огромна философска статия в авторитетното научно издание " Акъл Хабер ", което е с извънредно висок импакт-фактор.  
Статията на Герджиков предизвика голям интерес в университетските среди и даде подтик на акцията му. Някои учени заговориха за гражданска война във философията и познавателната мисъл, а политическият инженеринг е в тиха суматоха от независимите и самостоятелни решения на професора. 
В публикацията си Ректорът на ректорите и Капо ди тути бонуси разрушава на пух и прахуляк Кант и Хегел, доказвайки, че съществуването на институционално принуждение и чекмеджета с пачки, както и съществуването на Делян Пеевски, на практика са недоказуеми при силно сериозен метафизичен взор. 
Герджиков дава следния образец в публикацията си: 
" Непрекъснато ме питат дали съм виждал по какъв начин служители на реда бият младежи и по какъв начин ми влияе това. А на мен по какъв начин може да ми влияе нещо оттатък моите усещания? Аз не съм бил обичай с тези младежи и даже да ме бяха набили хълбок до хълбок с тях, техните усеща и усещания за мен в пълнота ще останат непознаваеми. Човешкото усещане може да има единствено субективно начало и индивидуален край.
Така че аз виждам някакви фрагменти с полицейско принуждение, несъмнено, но те са резултат от цялата човешка активност на тази планета. За да разберем цялостните аргументи на един подобен институционален акт, ние би трябвало да се върнем в зората на цивилизацията и да минем целия път на човешкото развиване. Защото всичко, което ни се случва през днешния ден и ние си фантазираме, че го разбираме, в действителност е резултат от натрупванията в човешката история. По това ние се разграничаваме от безсловесните - ние имаме историческа памет - и единствено историческата памет може да ни докара до повсеместен взор върху едно събитие, било то полицейско принуждение, чекмедже или Делян Пеевски. 
Аз се колебая в съществуването на господин Пеевски, не само философски видяно, ами и от гледната точка на един Шмульо с деликатно участие в политическия живот на България " - споделя Герджиков с научната публика и читателите на " Акъл Хабер ". 
" За Пеевски да вземем за пример се твърди, че е 41-годишен, правист - продължава ревюто си Герджиков. - Това е безпределно подозрително от всяка позиция. Какво значи да вземем за пример думата " правист ", съотнесена към делото на това, което сме приели, че е екзистенциалната функционалност на господин Пеевски? Аз не мога да взема отношение по въпроса дали обективно господин Пеевски съществува, само че се колебая и в субективното му битие като " правист ". 
Стремежът към обективната истина е съревнование с обстоятелствата като в апорията за Ахил и костенурката. Познавателната мисъл се конструира въз основата на данни, които одобряваме за справедливи, само че това важи единствено в някакво доста нежно условно поле на действителността, конструирано от нашата мисъл. Така че в случай че аз в този момент кажа: Пеевски съществува; или: Пеевски не съществува; не мога да потвърдя обективно нито едно от тези изказвания и прекомерно евентуално е да почна да фъфля метафизичен - хъката-мъката " - шушумушка, трепка с клепки метафизичен и пуска сълза професорът на страниците на " Акъл Хабер ". 

В какъв смисъл правист?
***
В заключителните размишления на публикацията си за онтологичното усещане на обективната непроменяемост професорът споделя:
" Аз съм раздавал доста
бонуси в СУ и за това мога да имам, а мога и да нямам субективни екзистенциални маркери. Но за някакви кюлчета или пачки в чекмедже, Бога ми, не мога да имам никакво разбиране. Дори да ме удари някое кюлче в главата, аз ще предпочета да не го записвам, даже няма да отида на доктор, а ще си дезинфекцирам раната и ще прибера кюлчето за по-нататъшни проучвания. И никога няма да прибързвам със заключенията дали съществува или не! Това е въпрос с размера на Кораба на Тезей. Знаете, Кораба на Тезей сменял частите си, до момента в който не останала нито една истинска част от първичната структура. И към този момент се пита: това същият транспортен съд ли е или към този момент е нов транспортен съд, който не е Кораба на Тезей? Така и в нашето време, на нашия стадий от развиване ние би трябвало да се запитаме: в случай че едно кюлче злато се търкаля в непознато чекмедже, ние за какво въобще си пъхаме носа там? Колкото и да е огромен един бонус, той би трябвало да се сложи в подтекст, с цел да можем да определим същинската му стойност. И това е едно бяло поле в актуалната философска мисъл - философската категория " бонус ", постулира професорът. 
Статията на проф. Герджиков провокира възторг в научните среди, а някакъв мъдрец от Дънди Прешъс даже си поръчал да му изработят златна маска на проф. Герджиков с червило и очна линия. 
Той от своя страна се захвана да си разчиства мазето, с цел да си подреди императивите и целите на кандидат-президентската акция. 
За категорически императив и мото на акцията си професорът избра аристотелската фраза: " Истината ми е драга, само че фокус-бонус ми е по-драг ". 

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР